А: Млад мъж
Б: По-възрастен от А
В: По-възрастен от Б
Г: По-възрастен от А, Б и В
МОМИЧЕ
Просторно помещение, навярно изоставен склад. Високо горе над сцената има ред прозорци, които вместо стъкла са зазидани с тухли. В единия край на сцената – голяма, двукрилна врата. А и Б: добре облечени и здраво вързани за два обикновени стола. В състояние са да се движат с подскачане. Стар черен телефон на малка масичка. Дълъг черен кабел свързва телефонния апарат със стената.
I.
А: Имам чувството, че съм в Лисабон.
Б: (Оглежда пространството.) Това трябва да е било дърворезница.
А: Ти?
Б: Какво аз?
А: Нямаш ли чувството, че си в Лисабон?
Б: Не.
А: Аз имам чувството, че съм в Лисабон.
Б: Не съм бил в Лисабон.
А: И аз.
Б: Как тогава имаш чувството, че си в Лисабон, след като не си бил в Лисабон?
А: Имам чувството, че съм в място, в което никога не съм бил.
Б: (Оглежда се.) Определено цех. Дървообработване. И защо Лисабон?
А: Защо не?
Б: (заподскачва със стола, движи се към вратата.)
А: Внимавай да не закачих кабела.
Б не обръща внимание на думите на А, но все пак заобикаля кабела, приближава вратата, слуша, опитва да гледа през тесен процеп навън. Подскача до масичката с телефона. Гледа го известно време. Връща се, подскачайки.
Б: Не е Лисабон.
А: Къде сме тогава?
Б: Нямам никаква представа.
А: Значи може да е и Лисабон.
Б: Навън е индустриална зона. (Миг.) Теб кога те доведоха?
Пауза.
А: Преди да доведат теб.
Б: Как знаеш?
А: Когато се събудих, ти беше тук. Преди да заспя – не. Следователно – довлекли са те, докато съм спял.
Б: (миг) Има смисъл в това, което казваш.
А: Благодаря! (пауза) Защо си тук?
Б: Предполагам заради същото, за което и ти.
А: Което е...?
Б: Майтапиш ли се?
А: Не.
Б: Защо ме питаш тогава?
А: За да знам.
Б: Защо ти трябва да знаеш?
А: За да разбера дали си с мен или срещу мен.
Б: Няма как да съм срещу теб.
А: О, има.
Б: Няма.
А: Има, има.
Б: Няма как да съм срещу теб. Аз и ти сме заключени в цех.
А: Така изглежда.
Б: Да, изглежда точно така.
А: Но може да изглежда така само защото ТЕ искат да изглежда така.
Пауза.
Б: В смисъл?
А: О, знаеш какво имам предвид.
Б: (гледа нагоре, следи с очи полета на птица) Този гълъб трябва да е влязал отнякъде... Какво имаш предвид?
Пауза.
А: Не всичко е такова, каквото изглежда, че е.
Б: По-верни думи не съм чувал през живота си.
А: Благодаря!
Б: (мърда със стола си) А това там е фреза-машина. Като я гледам, не е от новите, с компютърно управление.
А: (гледа към птицата ) Може да е гълъб, а може и да е гугутка.
Б: (приближава "машината") Гледай... с електронно управление. Края на осемдесетте.
А: Откъде знаеш?
Б: Бях дърводелец. През осемдесетте.
А: Преди да се издигнеш?
Б: И доста преди да падна.
А: По-добре да беше си останал дърводелец. В цех. (Имитира.) Бж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж.
Б: (поправя го) Дж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж.
А: (имитира зацикляне) Джа-джа-джа-джа-джа.
Б: (низходящо, до спиране) Р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р-р. (Замижва.) Обичах как мирише дървото. И всяка дъска миришеше по различен начин.
Пауза.
А: Аз ожаднявам много.
Б: Това е, защото не спираш да говориш.
А: Имах предвид - по принцип. По принцип, ожаднявам много. Не сега, в момента. В момента не съм много жаден, но като мине известно време – ожаднявам много. И като ожаднея...
Б: (прекъсва го) Разбрах. (Кима към телефона.) Кога ще се обадят?
Пауза.
А: Казаха, че ще се обадят.
Б: Кога?
А: Снощи.
Б: Сега е днес.
А: Не, казаха, че... Снощи казаха, че ще се обадят. Не са казали, че ще се обадят снощи.
Б: Аха! Значи снощи са се обадили, за да кажат, че ще се обадят?
А: Точно така.
Б: Вярваш ли им?
А: Да. Ти?
Б: Не.
А: Защо?
Б: Защото не съм виждал лицата им.
А: И аз. Но нямам основание да не им вярвам.
Б: Защо?
А: Защото не съм виждал лицата им.
Б: Никой не ги е виждал.
А: Никой от нас не ги е виждал. Което не означава, че никой не ги е виждал.
Б: Никой не ги е виждал означава, че никой не ги е виждал. Този, който ги е видял, вече не е сред нас.
А: Глупости!
Б: (Оглежда се, подскача със стола към дъното на сцената, изучава обстановката.) Тук са работели хора, кипял е живот, имали са семейства, обедни почивки, лепели са снимки на голи жени по гардеробчетата си, яли са салами върху вестници, пушенето е било разрешено на определени за целта места, спирал е тока, разказвали са вицове, псували са началниците си, изпълнявали са норми, изтървали са сапуните си, автобусите им са закъснявали, дъжд е валяло, празнували са рождени дни...
А: (на себе си) Пълни глупости.
Б: Не са глупости – на тези машини са работели човешки същества. Които...
А: (крещи) НИКОЙ НЕ ГИ БИЛ ВИЖДАЛ!?
Б: О, ти за това ли се хвана?
А: НИКОЙ!?
Б: И защо викаш?
А: Искаш да ме убедиш, че ТЕ не съществуват?
Б: Не искам да те убеждавам абсолютно в нищо.
А: Значи аз и ти сме тук, а ТЕ не съществуват?
Б: Исках да кажа, че...
А: А какво търся аз с теб, в този склад!?
Б: Цех.(Миг.) Това, че си тук с мен, не означава че си с мен.
А: Това, че съм с теб, не означава, че съм с теб?
Б: Факт.
А: (с ирония) Дълбоко.
Б: Може, например, ти да си един от тях.
А: От ТЯХ?
Б: Защо не?
А: А защо тогава съм вързан като теб, ако съм от тях?
Б: За да шпионираш.
А: (след пауза) Ти коя зодия си?
Б: Ето – започна се.
А: Не, сериозно, каква зодия си?
Б: Зодия Задник.
А: Знаех си.
Б: Остави зодиите. Кажи какво ти казаха Те на теб?
А: Казах ти, казаха, че ще се обадят.
Б: Друго?
А: Казаха, че когато се обадят, аз трябва да съм абсолютно готов, за да не губим никакво време.
Б: Какво ти поискаха?
А: Поискаха много.
Б: Колко много?
А: Много много.
Б: Ти имаш ли много много?
А: Всеки, който е тук, има много много.
Б: (Замисля се.) Така е. И какво?
А: Ха! Как ме заразпитвал! А дали пък всъщност ТИ не си от ТЯХ? А? Ти дойде след мен.
Б: Не ставай смешен! Откога си тук?
А: (Гледа го безизразно. Пауза. Примлясква.) Ужас.
Б: Какво става?
А: Започнах да ожаднявам.
Б: А така!
А: Ти познаваш ли Иван?
Б: Кой Иван?
А: Един Иван.
Б: Познавам двама... трима Ивановци - Иван Петров, Иван Иванов и Иван Костов.
А: На колко години са?
Б: Тримата ли?
А: Сумата на годините им, разделена на буквите в имената им и умножена по 3 е равна на броя на часовете, които
трябва да бъдат разделени на 365 и...
Б: (на себе си) След всички тези години детство, юношество, зрялост, труд, кариера, бизнес, семейство, деца, рискове,
след всички тези ИЗБОРИ...
А: ...умножени по корен квадратен от сбора на...
Б: Аз се събуждам в един цех, вързан за стол, в компанията на един...
А: (мляска с уста) Жаден човек. Започвам да ожаднявам. Жаждата надвисва над мен като мрачен лешояд.
Б: (на себе си) Какво търся аз в този...
А: Цех.
Б: Цех. С този... индивид.
А: Ожадняващ индивид.
Б: Имам чувството...
А: Че сме в Лисабон.
Пауза.
Б: (движейки се съ стола) Трябва да направя нещо.
А: Можем да играем на нещо.
Б: Трябва нещо да се направи.
А: Може да играем на...
Б: Но за целта искам от теб една много елементарна услуга.
А: ...на шах, на карти, на познаванка...
Б: (без да обръща внимание на думите на А) Изключително елементарна услуга.
А: Целият съм един слух.
Б: Млъкни.
А: Можем да...
Б: Затвори си устата!
А: МОЛЯ!?
Б: Трябва да се измъкнем, преди да са се обадили. Но си затвори устата.
А: Как?
Б: Чрез мълчание.
А: Не, имам предвид, как ще се измъкнем, преди да са се обадили?
Б: Още не знам. Не успявам да се съсредоточа от теб.
А: (мърмори) Ха, гледай го ти, аз съм му виновен, че е тук...
Б: Млъкни.
А: Ще ме вземеш ли със себе си?
Б: Не.
А: Защо?
Б: Ти с мен ли дойде?
А: Не.
Б: Е как тогава с мен искаш да излезеш?
А: Поединично, а? Егоист.
Б: МЛЪК!
А: Ще млъкна.
Б: Млъкни!
А: Млъквам.
Б: Мерси.
А: Млъкнах. (Пауза.) Няма да чуеш и дума от мен повече.
Б: Надявам се.
А: Няма защо да се надяваш. Аз млъквам, и дори и да ме молиш...
Б: Няма да те моля...
А: Млъквам и мълча.
Б вдига ръка в жест 'достатъчно'.
А: Просто искам да знаеш отсега. И да ме молиш, и да ме заплашваш или да се умилкваш, аз няма да прого...
Б: МЛЪКНИ! ЗАТВОРИ СИ ШИБАНАТА УСТА!
А се стряска. Сърдит обръща стола си с гръб към стола на Б.
Б с подскачане на стола приближава вратата на склада.
А крадешком обръща глава, и виждайки посоката, в която върви Б измучава "внимавай с кабела!"
Б заобикаля кабела и стига до вратата. Търси начин, решение, спасение, отговор, каквото и да е. Нищо. С подскачане се отдалечава. Обикаля сцената. Спира се до телефона и го гледа известно време. Продължава. А крадешком следи траекторията му. Б приближава, това, което би трябвало да е дърводелска машина. Оглежда я. Намира някаква по-остра повърхност, обръща стола и търси начин да реже въжето, с което са вързани ръцете му. А го наблюдава със смесица на любопитство и страх. Б явно напипва правилния ъгъл и започва усилено да клати стола си напред-назад, за да предизвика скъсване на въжето, с което са вързани ръцете му.
А с подскачане се отдалечава от Б. Телефонът подрънква. Не точно телефонен звън от обаждане, а както ако някой подръпне кабела и апарата просто подрънква. Това стряска Б, който спира движенията си, а А подскача в паника и стола му се прекатурва. А пада на пода, а както по-късно ще разберем, той буквално е дефекирал в гащите си. Б с подскачане се приближава до телефона, стига до него, но телефонът не звъни. Б проследява с поглед кабела на телефона и вижда, че А го е закачил с крака на стола, което е предизвикало подрънкването.)
Б: (стреснат) Какво беше това?
А започва да хленчи.
Б: Какво беше ТОВА?
А кима 'сигурно са Те', но не говори.
Б: (поема дълбоко въздух, подскача със стола си по-близо до А) Ти ли го направи това? Ти ли се спъна в кабела?
А хленчи, скимти.
Б: А какво, ако си прекъснал връзката сега?
А клати глава "не".
Б: Как ще се свържат с нас сега, ако си прекъснал връзката?!
А кима "не съм".
Б: И стига с обета за мълчание. (Оглежда пространството.) Да не би ТЕ да са някъде... наоколо през цялото това време?
А се съгласява.
Б: Да ни наблюдават?
А кима 'да'.
Б: Не, ти явно си решил да ме ядосваш.
А кима 'не'.
Б: Тогава?
А: кима 'какво тогава?'
Б: (с подксачане отива до А.) А бе ти... Ти знаеш повече, тук си преди мен. Казвай, какво е това? (Надвесва се над него.) Кажи, какво е това? Къде се намираме? Защо мълчиш като... (Замирисва му. Бърчи нос. Изведнъж разбира източника на миризмата.) Какво направи ти, бе? Насра се в гащите?! (Избухва в смях.) О, хо, хо, хо! Ти се насра в га... Ужас. Ти се... (Още смях)... Аз ще... А той да вземе да се насере в гащите. Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!
А засрамен, опитва да се обърне на другата страна и да не гледа Б.
Б: И сега какво? Завързан. Жаден. И насран. Но за сметка на това – дал обет за мълчание. (Тръгва да се отдалечава с подскачане.) Исихаст.
А захленчва по-силно.
Б: Исихаст-Лайнастий.
А скимти, хленчи, скимти.
Б: (обръща се) Какво?
А: М-м-м-м-м-м...
Б: Е, мучи си.
А: М-м-м-м-м-м-м.
Б: Искаш да ти помогна да станеш?
А: (кима с глава 'да') М-м-м-м-м.
Б: Ням-м-м-м-м-а.
А: (кима с глава 'моля те') М-м-м-м-м.
Б: Не.
А: (цялото му тяло крещи 'защо?') М-М-М-М-М-М-М-М!?
Б: Защото искам да чуя.
А: (с прегракнал глас) Какво искаш да чуеш?
Б: Искам да чуя какво искаш?
А: Искам да...
Б: Вълшебната думичка?
А: Просто ми помог...
Б тръгва да се отдалечава с подскачане.
А: Моля те, де!
Б: А по-възпитано?
А: Моля!
Б: (обръща стола и с подскачане приближава А) Можело значи.
А: Трябва ли наистина да платим?
Б: Някой да е излизал от това място, без да е платил?
А: Всички плащаме, а?
Б: Всички трябва да плащаме.
А: ТЕ така ли казаха?
Б: Не, ТЕ така го измълчаха.
Пауза.
Б: Но можем да опитаме да излезем.
Пауза, продължаваща не по малко от 12 секунди.
А: (обръща стола си на друга страна) Знаеш ли, не мога повече.
Б: Кое?
А: Това... Това.
Б: Кое това?
А: Това в тази зала, в този... склад.
Б: Цех.
А: Цех. Не мога.
Б: Стига глупости. Тук си, защото можеш. (Миг.) А сега ще измислим как да те изправим на крака.
А: Не. Искам да си полежа тук.
Б: Ще те изправим. Ще си седнеш на лайното, но... ще си спомниш детството.
А: Остави ме.
Б: Не мога да те оставя там, паднал, вързан и насран.
А: И жаден.
Б: И жаден.
А: Добре съм си тук.
Б: Хайде!
Б опитва да намери начин да изправи А, но А не му съдейства.
А: Наистина – добре съм си тук.
Б: Ставай!
А: Цялото това тичане с препятствия, това изкачване, това слизане. После това влачене. И ТЕ, над нас, през цялото това време. Уморен съм. И съм жаден до смърт.
Б: Ще намерим начин да излезем.
А: Защо го правят? Мислиш ли, че това е тест?
Б: Мисля, че е тъпотия.
А: Уморих се. Как се казваш, всъщност?
Б: Няма значение как се казвам.
А: Правилно.
Б: Няма да се женим.
А: В никакъв случай. Ти ми казваш постоянно да мълча.
Пауза. Опитва да го вдигне.
Б: Хайде ставай!
А: Скучен си.
Б: Хайде! Оп-па.
А: Остави ме тук!
Б: Оп-па...
Б се мъчи да вдигне стола на А пряко волята му още няколко пъти. При поредния опит обаче, Б загубва равновесие и пада на пода до А.
А: Ха-ха-ха.
Б: Много смешно.
А: Не е смешно. Ха-ха-ха.
Двамата са на пода, глава до глава.
Б: (с бързи движения, като скарида започва да се придвижва, приближава вратата, и по нея успява да се изправи) Брей, как щях да си ударя главата там.
А: Хей...
Б: Хайде сега наистина да станеш. Видя как го направих, нали?
А: (с променен глас) Хей, хей... трябва да ти кажа нещо. Хей...
Б: Повдигаме така брадата...
А: ... хей, слушай, трябва да ти кажа нещо много важно за...
Б: Не може да лежиш на студения цимент там. Ста...
А: ... нещо много важно. (жестикулира на Б да се наведе към него)
Б: Оп-па-а-а... Ставаме на три.
А: Чуй ме!
Б: Едно.
А: Трябва да ти кажа нещо за тях.
Б: Две.
А: Трябва да знаеш, че ТЕ са...
Б: Тр-р-р...
А: ТЕ... (внезапно от ъгъла на ниската си гледна точка вижда нещо в тавана на склада и се вцепенява от ужас) Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ....(Разтреперва се. Зъбите му затракват от страх. Тресе се.) ТЕ.
Б: Какво... ?
А: Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!(Опитва да не гледа там горе. Върти главата си.)
Б: Какво видя?
А: (стискайки очи) Там.
Б: Какво там? (Обръща се да види.)
А: (с неистов страх в гласа) Не-е-е-е-е-е!
Б: Какво "не"?
А: (със заекване) Не п-п-п-п-п-п-п-поглеждай т-т-т-ам!
Б: Защо?
А: (все по-трудно учленявайки) Нед-д-д-д-д-е-й!
Б: (недоумяващ) Какво ст...
А: Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ.
Б: Хей, хайде изправи се! Ще намерим начин да излезем оттук. (Обръща се да погледне назад и нагоре, където гледа А.)
А: (в паника.) Н-н-н-н-н-н-не! Нед-д-д-д-дей!
Б: Какво видя?
А: Н-н-н-не!
Б: Добре, няма да гледам там. Хайде сега да те изправим.
А: (с ужас и примирение) Ос-с-с-с-стави ме! Н-н-не гледай т-т-т-там!
Б: Хайде, хайде!... Навън е...
А: (с последни усилия) Не г-г-г-г-глед-д-д-дай там! Об-б-б-бещ-щ-щ-щ-ай!
Б: Обещавам.
А: (с последен дъх) Из-з-з-з-з-лез-з-з-з!
Б: Как?
А: В-в-в-в-в-вън е...
А издъхва.
Б: Лисабон?
ЗАТЪМНЕНИЕ
